Окръжният съд в Разград не уважи жалбата на 42-годишния С.С. срещу определение на Районен съд – Разград, с което му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

     Мъжът е задържан на 16 юли 2024 г. и е привлечен към наказателна отговорност за общо 11 престъпления, сред които трафик на хора, свождане към проституция, системно предоставяне на помещения за извършване на развратни действия, склоняване към употреба на наркотични вещества с цел проституция и използване на жертва на трафик на хора за развратни дейности. Престъпленията са реализирани на територията на град Разград и близки градове от Североизточна България  в продължителен период от време – от 2018 г. до юли 2024 г.

     Адвокатът на обвиняемия поиска въззивният съд да отмени определението на Районен съд – Разград, по силата на което е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и наложи по-лека. Мотивира се, че не са налице хипотезите обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие, тъй като работи по трудово правоотношение, реализира доходи и от други стопански дейности, плаща си данъците и подпомага финансово детето си.

     Представителят на Окръжна прокуратура изтъкна в своята пледоария, че определението на Районен съд – Разград е адекватно и няма основания за промяна на взетата от първоинстанционния съд мярка за неотклонение. Подчерта, че обоснованото предположение за съпричастността му към престъпленията, които са тежки и умишлени по смисъла на закона, се извлича от събраните гласни и писмени доказателства. Прокурорът посочи, че не е отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление, тъй като деянието и деецът се характеризират с висока обществена опасност.

     Според въззивния съдебен състав е налице обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към престъпните деяния, за които е привлечен към наказателна отговорност.  

     Съдът прецени, че престъпленията, за които С.С. е привлечен като обвиняем, са тежки и умишлени по смисъла на закона, като за тях е предвидено наказание „лишаване от свобода“. Такова наказание е предвидено за всяко от 11-те престъпления, като най-тежко наказуемото е „лишаване от свобода“ от 10 г. до 20 години, а за останалите наказанието е „лишаване от свобода“ от 3 г. до 10 години.

    Налице е и реалната опасност при по-лека мярка обвиняемият да извърши престъпление, да се укрие от евентуално изтърпяване на ефективно наказание или въздейства на свидетели по делото. Този извод се базира на обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни. Той е осъждан с три съдебни акта на наказание „лишаване от свобода“, а няколко от деянията, за които му е повдигнато обвинение, са извършени в изпитателния срок на предходно осъждане и в условията на повторност.

     Поради изложените съображения съдът потвърди като законосъобразно определението на Районен съд- Разград, с което спрямо С.С. е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

     Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.